Sep 24, 2017, 9:34 PM

Твоят дъжд 

  Poetry » Love
5.0 / 3
791 0 4

                                 Щастливите мигове обикновено се осъзнават по-късно – дъжда и ти...

 

 

Докосването ми до теб

                            отваря рана,

която трябва да лекувам

                            дни наред.

Ръцете ти буквално

                            ме изгарят,

по кожата ми белези

                            оставят те.

Очите ми, когато с теб

                            се слеят,

обвива ги небе от 

                            огнен град.

Гласът ти щом край мен

                            се залюлее,

безумно съм отвлечена

                            в дъждовен звездопад.

© Славяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Fear not the words of beautiful liars, of snakes and of time-consuming vampires. Fear not the slithe...
  • I remember, when we were friends A long time ago in the past. We laughed, we cried. ......
  • There is no now, no present. Time is but a notion, fiction. Only change persists eternal. Only motio...

More works »