Sep 24, 2017, 9:34 PM

Твоят дъжд

  Poetry » Love
1.1K 0 4

                                 Щастливите мигове обикновено се осъзнават по-късно – дъжда и ти...

 

 

Докосването ми до теб

                            отваря рана,

която трябва да лекувам

                            дни наред.

Ръцете ти буквално

                            ме изгарят,

по кожата ми белези

                            оставят те.

Очите ми, когато с теб

                            се слеят,

обвива ги небе от 

                            огнен град.

Гласът ти щом край мен

                            се залюлее,

безумно съм отвлечена

                            в дъждовен звездопад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....