Дъждът утихна. Като в сън.
Така не бе валяло в студ и зима.
Така ме бе пронизал твоят гръм.
И моя дух разсече наполовина.
Пороят бе море от плач и срам.
Почти ми бе съпруга и любима.
А ти реши да влезеш в моя храм.
И просто да ми кажеш, че сме трима.
© Небесен Владетел Todos los derechos reservados