Дъждът утихна. Като в сън.
Така не бе валяло в студ и зима.
Така ме бе пронизал твоят гръм.
И моя дух разсече наполовина.
Пороят бе море от плач и срам.
Почти ми бе съпруга и любима.
А ти реши да влезеш в моя храм.
И просто да ми кажеш, че сме трима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Небесен Владетел Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
