5.01.2023 г., 15:15 ч.

Твоят гръм 

  Поезия » Любовна
257 2 2

Дъждът утихна. Като в сън.

Така не бе валяло в студ и зима.

Така ме бе пронизал твоят гръм.

И моя дух разсече наполовина.

 

Пороят бе море от плач и срам.

Почти ми бе съпруга и любима.

А ти реши да влезеш в моя храм.

И просто да ми кажеш, че сме трима.

© Небесен Владетел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вярно е, че болката утихва с времето. Или поне така ни се иска. Благодаря ти, че намина!
  • Трима са много. Съжалявам, ако е написано по истински случай. Болката утихва с времето.
Предложения
: ??:??