13 jul 2006, 23:08

ТВОЯТ ХРАМ 

  Poesía
838 0 18
                   ТВОЯТ ХРАМ

Ще литна като зимен дим -
вьв небето призрак гол.
С очите взел простор един,
с душа, любов и морска сол.

Ще чезна в облаци от сласт,
обрал по пьтя звезден миг,
взел в сьрцето лунна страст
и в безкрая - твоят лик.

Ще прегрьщам ветровете
и вселенски мрак и студ -
с безчувствени рьце отнети.
Но пак ще бьда в твоят скут.

Ще потъна в тъмна бездна,
открил невидимото там,
но няма нивга да изчезна,
частица взел от твоят храм.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??