ТВОЯТ ХРАМ
ТВОЯТ ХРАМ
Ще литна като зимен дим -
вьв небето призрак гол.
С очите взел простор един,
с душа, любов и морска сол.
Ще чезна в облаци от сласт,
обрал по пьтя звезден миг,
взел в сьрцето лунна страст
и в безкрая - твоят лик.
Ще прегрьщам ветровете
и вселенски мрак и студ -
с безчувствени рьце отнети.
Но пак ще бьда в твоят скут.
Ще потъна в тъмна бездна,
открил невидимото там,
но няма нивга да изчезна,
частица взел от твоят храм.
Ще литна като зимен дим -
вьв небето призрак гол.
С очите взел простор един,
с душа, любов и морска сол.
Ще чезна в облаци от сласт,
обрал по пьтя звезден миг,
взел в сьрцето лунна страст
и в безкрая - твоят лик.
Ще прегрьщам ветровете
и вселенски мрак и студ -
с безчувствени рьце отнети.
Но пак ще бьда в твоят скут.
Ще потъна в тъмна бездна,
открил невидимото там,
но няма нивга да изчезна,
частица взел от твоят храм.
© Ивайло Яков All rights reserved.
