23 jun 2006, 0:15

ТВОЯТ ПЪТ / към теб/

  Poesía
919 0 4

 

 

Без път и вяра, без посока
буксуват чувствата в калта.
И само тялото усеща,
и търси близост със жена.

Но тези чувства са измамни.
Макар да търсиш свобода,
от всички срещи краткотрайни
в сърцето някъде стои следа.

Устните шепнат думи силни,
отричат нуждата от любовта.
Очите само са безсилни -
издават тъжната душа.

Дори понякога съдбата
да скърши тежко нежен цвят,
от корените, там, в земята 
възражда се за нов живот.

Безсилен е човек да пречи
на този вечен кръговрат.
Така създадени сме всички -
любов да търсим в този свят.
02.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...