23 jun 2006, 0:15

ТВОЯТ ПЪТ / към теб/

  Poesía
922 0 4

 

 

Без път и вяра, без посока
буксуват чувствата в калта.
И само тялото усеща,
и търси близост със жена.

Но тези чувства са измамни.
Макар да търсиш свобода,
от всички срещи краткотрайни
в сърцето някъде стои следа.

Устните шепнат думи силни,
отричат нуждата от любовта.
Очите само са безсилни -
издават тъжната душа.

Дори понякога съдбата
да скърши тежко нежен цвят,
от корените, там, в земята 
възражда се за нов живот.

Безсилен е човек да пречи
на този вечен кръговрат.
Така създадени сме всички -
любов да търсим в този свят.
02.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...