23.06.2006 г., 0:15

ТВОЯТ ПЪТ / към теб/

916 0 4

 

 

Без път и вяра, без посока
буксуват чувствата в калта.
И само тялото усеща,
и търси близост със жена.

Но тези чувства са измамни.
Макар да търсиш свобода,
от всички срещи краткотрайни
в сърцето някъде стои следа.

Устните шепнат думи силни,
отричат нуждата от любовта.
Очите само са безсилни -
издават тъжната душа.

Дори понякога съдбата
да скърши тежко нежен цвят,
от корените, там, в земята 
възражда се за нов живот.

Безсилен е човек да пречи
на този вечен кръговрат.
Така създадени сме всички -
любов да търсим в този свят.
02.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...