Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга. Нима в небето цяла вечност ще се взирам да дочакам дъга? Нима, когато над мен птица лети, всеки път ще откривам образа твой? И нима, когато оставам следи самотно да следват всеки завой, ще си спомням как с тебе двама споделяхме си светове без излишна мисъл, без никаква драма и сливаха се вечер наш’те смехове? Както когато в дъждовните нощи дарявахме телата си с любовта ни потайна. Но уви, от тези спомени общи прозира твоята далечност безкрайна...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.