Твоята далечност
Твоята далечност
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга?
Нима, когато над мен птица лети,
всеки път ще откривам образа твой?
И нима, когато оставам следи
самотно да следват всеки завой,
ще си спомням как с тебе двама
споделяхме си светове
без излишна мисъл, без никаква драма
и сливаха се вечер наш’те смехове?
Както когато в дъждовните нощи
дарявахме телата си с любовта ни потайна.
Но уви, от тези спомени общи
прозира твоята далечност безкрайна...
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга?
Нима, когато над мен птица лети,
всеки път ще откривам образа твой?
И нима, когато оставам следи
самотно да следват всеки завой,
ще си спомням как с тебе двама
споделяхме си светове
без излишна мисъл, без никаква драма
и сливаха се вечер наш’те смехове?
Както когато в дъждовните нощи
дарявахме телата си с любовта ни потайна.
Но уви, от тези спомени общи
прозира твоята далечност безкрайна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
