Jul 13, 2008, 12:01 AM
Твоята далечност
Твоята далечност
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга?
Нима, когато над мен птица лети,
всеки път ще откривам образа твой?
И нима, когато оставам следи
самотно да следват всеки завой,
ще си спомням как с тебе двама
споделяхме си светове
без излишна мисъл, без никаква драма
и сливаха се вечер наш’те смехове?
Както когато в дъждовните нощи
дарявахме телата си с любовта ни потайна.
Но уви, от тези спомени общи
прозира твоята далечност безкрайна...
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга?
Нима, когато над мен птица лети,
всеки път ще откривам образа твой?
И нима, когато оставам следи
самотно да следват всеки завой,
ще си спомням как с тебе двама
споделяхме си светове
без излишна мисъл, без никаква драма
и сливаха се вечер наш’те смехове?
Както когато в дъждовните нощи
дарявахме телата си с любовта ни потайна.
Но уви, от тези спомени общи
прозира твоята далечност безкрайна...
© Християн All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Лирично...браво, Християн!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
