16 ago 2006, 9:39

Твоята молитва 

  Poesía » De amor
1442 0 17
Всяка сутрин пред малка икона
тихомълком смутен коленичиш.
Във молитва ръцете затворени,
а устата в тих унес изричат

думи тъй, че настръхват ме цялата -
всекидневно душата ми вричаш
да е твоя, тъй както е тялото.

Знам, ревнив си и ревностно искал си
насаме да си с твойта мадона.
Аз отвън свойте палци съм стиснала -
та дано тази малка икона

да ти сбъдне молитвата, дето
призовава - макар и прогонена,
пак при теб да ме връща сърцето.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??