Aug 16, 2006, 9:39 AM

Твоята молитва

  Poetry » Love
1.7K 0 17
Всяка сутрин пред малка икона
тихомълком смутен коленичиш.
Във молитва ръцете затворени,
а устата в тих унес изричат

думи тъй, че настръхват ме цялата -
всекидневно душата ми вричаш
да е твоя, тъй както е тялото.

Знам, ревнив си и ревностно искал си
насаме да си с твойта мадона.
Аз отвън свойте палци съм стиснала -
та дано тази малка икона

да ти сбъдне молитвата, дето
призовава - макар и прогонена,
пак при теб да ме връща сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...