Твоята молитва
тихомълком смутен коленичиш.
Във молитва ръцете затворени,
а устата в тих унес изричат
думи тъй, че настръхват ме цялата -
всекидневно душата ми вричаш
да е твоя, тъй както е тялото.
Знам, ревнив си и ревностно искал си
насаме да си с твойта мадона.
Аз отвън свойте палци съм стиснала -
та дано тази малка икона
да ти сбъдне молитвата, дето
призовава - макар и прогонена,
пак при теб да ме връща сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
