20 jun 2017, 10:30

Твоята ревност... 

  Poesía
555 2 10

Изгаряш от ревност душата ми.
Но студено е, много студено...
Не вярваш даже на сълзата ми.
Не вярваш в сърце изморено...
Оставаш ми въздишки неказани...
И вина... Една ненужна вина...
И чувствам се... Ужасно наказана,
Че все грешница съм била...
Със съмнения ти ме прегръщаш
и с думи, тежки като камък...
С мълчание после ме обгръщаш –
все едно със гневен пламък...
Убиваш ме, убиваш ме бавно ти...
С ревност...Ти ме убиваш...
Но пред теб аз съм силна, нали?
Топля те, щом ми изтиваш...

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна изповед!!!
  • Според мен, ревността е форма на егоизъм – пълно обсебване на другия, отнемане на свободата му...
    Много добре си показала пагубното въздействие на това чувство, Звездичке.
  • Всеки ден по-малко ревността погубва любовта. Поздрав!
  • Ревността е болест,
    разкъсва,изгаря
    чувствата стенат
    душата поваля
    змия се е свила
    потайно в сърцето
    пръска отрова
    чернее лицето.
  • Звездичке, помисли си дали изобщо е необходимо да го топлиш този камък! Той и без това ще се пукне някой ден от ревност! Стиховете ти ме накараха да се замисля! Какво ли още дреме под камъните в BG? Поздрави!
  • Там където закърняват крила, нямат място възвишени чувства Светулчице, хубав стих!
  • Пагубно чувство е ревността, с висока доза егоизъм към източника на топлина.
  • Какво да ти кажа? Ревнуваният човек е като птица с каишка на крака. Не може да лети.
  • Много ми хареса, Иве! Любовта трябва да се топли, права си. Поздрави!
  • Този който обича, топли студената зима в чувствата на другия,който не излиза от кризата на доверието си.Браво,Ивелина! Всяка обич е изпитание.
Propuestas
: ??:??