20.06.2017 г., 10:30

Твоята ревност...

Поезия

789 2 10

Изгаряш от ревност душата ми.
Но студено е, много студено...
Не вярваш даже на сълзата ми.
Не вярваш в сърце изморено...
Оставаш ми въздишки неказани...
И вина... Една ненужна вина...
И чувствам се... Ужасно наказана,
Че все грешница съм била...
Със съмнения ти ме прегръщаш
и с думи, тежки като камък...
С мълчание после ме обгръщаш –
все едно със гневен пламък...
Убиваш ме, убиваш ме бавно ти...
С ревност...Ти ме убиваш...
Но пред теб аз съм силна, нали?
Топля те, щом ми изтиваш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eipril (Хари Спасов)

Прекрасна изповед!!!

2017-06-24T11:13:29+03:00
voda (Елица Ангелова)

Според мен, ревността е форма на егоизъм – пълно обсебване на другия, отнемане на свободата му...
Много добре си показала пагубното въздействие на това чувство, Звездичке.

2017-06-20T23:59:01+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Всеки ден по-малко ревността погубва любовта. Поздрав!

2017-06-20T21:58:24+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Ревността е болест,
разкъсва,изгаря
чувствата стенат
душата поваля
змия се е свила
потайно в сърцето
пръска отрова
чернее лицето.

2017-06-20T21:50:18+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Звездичке, помисли си дали изобщо е необходимо да го топлиш този камък! Той и без това ще се пукне някой ден от ревност! Стиховете ти ме накараха да се замисля! Какво ли още дреме под камъните в BG? Поздрави!

2017-06-20T20:38:04+03:00