Твоята ревност...
Изгаряш от ревност душата ми.
Но студено е, много студено...
Не вярваш даже на сълзата ми.
Не вярваш в сърце изморено...
Оставаш ми въздишки неказани...
И вина... Една ненужна вина...
И чувствам се... Ужасно наказана,
Че все грешница съм била...
Със съмнения ти ме прегръщаш
и с думи, тежки като камък...
С мълчание после ме обгръщаш –
все едно със гневен пламък...
Убиваш ме, убиваш ме бавно ти...
С ревност...Ти ме убиваш...
Но пред теб аз съм силна, нали?
Топля те, щом ми изтиваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
