Изгаряш от ревност душата ми.
Но студено е, много студено...
Не вярваш даже на сълзата ми.
Не вярваш в сърце изморено...
Оставаш ми въздишки неказани...
И вина... Една ненужна вина...
И чувствам се... Ужасно наказана,
Че все грешница съм била...
Със съмнения ти ме прегръщаш
и с думи, тежки като камък...
С мълчание после ме обгръщаш –
все едно със гневен пламък... ...