Твоята зеница

20 oct 2009, 10:53

Poesía » De amor

642 0 1

От любов по теб стопих се,
изгорях греховно цяла.
Щом нощта от нас си тръгна,
се превърнах в пепел бяла.

И полепнах по плътта ти,
пръснах ти се във душата.
Бях живецът, топлината,
втора кожа бях самата.

Искам ти да ме попиеш,
всяка част от теб да помни
колко много си обичан
с чувствата, за мен изконни.

Искам ти да ме затвориш
в храма си... Да съм ти жрица.
Да ме искаш, да ме пазиш,
да съм твоята зеница!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

аннавлад (Анна Дюлгерова)

2009-10-20T14:24:20+03:00

Много харесах!