Твоята зеница
От любов по теб стопих се,
изгорях греховно цяла.
Щом нощта от нас си тръгна,
се превърнах в пепел бяла.
И полепнах по плътта ти,
пръснах ти се във душата.
Бях живецът, топлината,
втора кожа бях самата.
Искам ти да ме попиеш,
всяка част от теб да помни
колко много си обичан
с чувствата, за мен изконни.
Искам ти да ме затвориш
в храма си... Да съм ти жрица.
Да ме искаш, да ме пазиш,
да съм твоята зеница!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
