От любов по теб стопих се,
изгорях греховно цяла.
Щом нощта от нас си тръгна,
се превърнах в пепел бяла.
И полепнах по плътта ти,
пръснах ти се във душата.
Бях живецът, топлината,
втора кожа бях самата.
Искам ти да ме попиеш,
всяка част от теб да помни
колко много си обичан
с чувствата, за мен изконни.
Искам ти да ме затвориш
в храма си... Да съм ти жрица.
Да ме искаш, да ме пазиш,
да съм твоята зеница!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
