Твоята зеница
От любов по теб стопих се,
изгорях греховно цяла.
Щом нощта от нас си тръгна,
се превърнах в пепел бяла.
И полепнах по плътта ти,
пръснах ти се във душата.
Бях живецът, топлината,
втора кожа бях самата.
Искам ти да ме попиеш,
всяка част от теб да помни
колко много си обичан
с чувствата, за мен изконни.
Искам ти да ме затвориш
в храма си... Да съм ти жрица.
Да ме искаш, да ме пазиш,
да съм твоята зеница!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
