Твърде дълго я стисках през зъби
Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов...
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни.
И обичали да завладяват.
Неочаквано ставали мнителни,
не обичали да им додяват,
свободата си тачели. Хайде де!
Че аз моята също я тача.)
Но от толкова много пазене
вече даже не мога да плача.
И наистина не разбирам,
за чий дявол са нужни пози -
щом сега, тук, до теб се опирам,
е безсмислено да се тревожа.
Може да съм ти от днес за утре,
може пък да си ми последния,
не ми пука какво ще се случи.
Днес ми стига. Дори да е вредно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
