7 ago 2011, 23:13

Тъ-Дъ-дъ-Дъм!

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

                     Но ето виж, така се случи...

                      И пътят е дъждовен!

                   Не си виновна.

                            Може би не съм виновен.

                            С теб двама сме по течението на времето.

                    И Животът все ще има с какво да ни научи!

 

                       И изненадите, които често ни поднася уж случайно.

                       Понякога, оплетени от грешки, ние грешим.

                       През мъгли и дим.

                       Ти си единствената жена на този свят.

                                                Аз съм един.

                         Защото няма тайна, с която да се разделим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...