7 ago 2011, 23:13

Тъ-Дъ-дъ-Дъм! 

  Poesía » Otra
901 0 1

                     Но ето виж, така се случи...

                      И пътят е дъждовен!

                   Не си виновна.

                            Може би не съм виновен.

                            С теб двама сме по течението на времето.

                    И Животът все ще има с какво да ни научи!

 

                       И изненадите, които често ни поднася уж случайно.

                       Понякога, оплетени от грешки, ние грешим.

                       През мъгли и дим.

                       Ти си единствената жена на този свят.

                                                Аз съм един.

                         Защото няма тайна, с която да се разделим!

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??