Aug 7, 2011, 11:13 PM

Тъ-Дъ-дъ-Дъм!

  Poetry » Other
1.2K 0 1

                     Но ето виж, така се случи...

                      И пътят е дъждовен!

                   Не си виновна.

                            Може би не съм виновен.

                            С теб двама сме по течението на времето.

                    И Животът все ще има с какво да ни научи!

 

                       И изненадите, които често ни поднася уж случайно.

                       Понякога, оплетени от грешки, ние грешим.

                       През мъгли и дим.

                       Ти си единствената жена на този свят.

                                                Аз съм един.

                         Защото няма тайна, с която да се разделим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...