Тъ-Дъ-дъ-Дъм!
Но ето виж, така се случи...
И пътят е дъждовен!
Не си виновна.
Може би не съм виновен.
С теб двама сме по течението на времето.
И Животът все ще има с какво да ни научи!
И изненадите, които често ни поднася уж случайно.
Понякога, оплетени от грешки, ние грешим.
През мъгли и дим.
Ти си единствената жена на този свят.
Аз съм един.
Защото няма тайна, с която да се разделим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
