23 feb 2010, 9:44

Тя

  Poesía » Otra
799 0 15

Оплитат паяжинна мрежица

бръчките по нейното лице.

И всяка бръчица–чертица

има корен в нежното сърце.

 

Живот – не по масло и мед,

изпълнен с радост и тъга.

Тя беше имала късмет

да бъде майка и жена.

 

Усмивките си бе раздала

искрено, без капка жал.

Дом, огнище бе създала,

опазила го бе от зло и кал.

 

Бе дала толкоз добрина

от всеотдайното сърце.

А сега, останала сама,

от бръчки мрежица плете…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...