23 feb 2010, 9:44

Тя

  Poesía » Otra
797 0 15

Оплитат паяжинна мрежица

бръчките по нейното лице.

И всяка бръчица–чертица

има корен в нежното сърце.

 

Живот – не по масло и мед,

изпълнен с радост и тъга.

Тя беше имала късмет

да бъде майка и жена.

 

Усмивките си бе раздала

искрено, без капка жал.

Дом, огнище бе създала,

опазила го бе от зло и кал.

 

Бе дала толкоз добрина

от всеотдайното сърце.

А сега, останала сама,

от бръчки мрежица плете…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...