Оплитат паяжинна мрежица
бръчките по нейното лице.
И всяка бръчица–чертица
има корен в нежното сърце.
Живот – не по масло и мед,
изпълнен с радост и тъга.
Тя беше имала късмет
да бъде майка и жена.
Усмивките си бе раздала
искрено, без капка жал.
Дом, огнище бе създала,
опазила го бе от зло и кал.
Бе дала толкоз добрина
от всеотдайното сърце.
А сега, останала сама,
от бръчки мрежица плете…
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
