vodoleia (Мария)
210 5959
23.02.2010 г., 9:44 ч.

Тя 

  Поезия » Друга
581 0 15

Оплитат паяжинна мрежица

бръчките по нейното лице.

И всяка бръчица–чертица

има корен в нежното сърце.

 

Живот – не по масло и мед,

изпълнен с радост и тъга.

Тя беше имала късмет

да бъде майка и жена.

 

Усмивките си бе раздала

искрено, без капка жал.

Дом, огнище бе създала,

опазила го бе от зло и кал.

 

Бе дала толкоз добрина

от всеотдайното сърце.

А сега, останала сама,

от бръчки мрежица плете…

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??