Тя
Оплитат паяжинна мрежица
бръчките по нейното лице.
И всяка бръчица–чертица
има корен в нежното сърце.
Живот – не по масло и мед,
изпълнен с радост и тъга.
Тя беше имала късмет
да бъде майка и жена.
Усмивките си бе раздала
искрено, без капка жал.
Дом, огнище бе създала,
опазила го бе от зло и кал.
Бе дала толкоз добрина
от всеотдайното сърце.
А сега, останала сама,
от бръчки мрежица плете…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
!
