13 sept 2009, 23:50

Тя

  Poesía
872 0 1

Тя

Тя беше различна,

толкова романтична,

а за повечето комична.

По свой начин красива,

тя сънуваше в синьо.

Мечтите й запълваха

целия й свят.

Гледаше как другите живеят

и плачеше през смях.

На повърхността тя бе отлична,

а дълбоко не беше

навлизал никой досега.

Изведнъж светът й бе взривен

и пламъкът- сломен.

Започна да

вижда в сиво.

Вдъхновяваше я всичко мило,

но подтикът й бе тъга.

Беше сама,

без никой да я разбира,

да е до нея,

да я обича.

Тя се умори

и се разби.

Сърцето й кърви.

И затова

виновникът си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...