Sep 13, 2009, 11:50 PM

Тя

  Poetry
869 0 1

Тя

Тя беше различна,

толкова романтична,

а за повечето комична.

По свой начин красива,

тя сънуваше в синьо.

Мечтите й запълваха

целия й свят.

Гледаше как другите живеят

и плачеше през смях.

На повърхността тя бе отлична,

а дълбоко не беше

навлизал никой досега.

Изведнъж светът й бе взривен

и пламъкът- сломен.

Започна да

вижда в сиво.

Вдъхновяваше я всичко мило,

но подтикът й бе тъга.

Беше сама,

без никой да я разбира,

да е до нея,

да я обича.

Тя се умори

и се разби.

Сърцето й кърви.

И затова

виновникът си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...