18 dic 2013, 22:07

Тя

690 0 0

ТЯ

 

 

В мозъчната ми кутия разтвориха криле стотици пеперуди

Нежността торнадо от емоции вътре в душата ми събуди.

 

Не разбирах нито дума, дявол да го вземе,

Отдадох на свойта простота известно време.

 

И ето че прокарах длан по нея, запленена от желание

и моите мисли спряха да изгарят в мълчание.

 

Но трябваше да тръгна без да знам,

Име, на което мислите си да отдам.

 

В съзнанието ми още догарят черна дантела и черни коси,

а с тях се притварят и онези прекрасни катраненотъмни очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Милова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...