ТЯ

В мозъчната ми кутия разтвориха криле стотици пеперуди

Нежността торнадо от емоции вътре в душата ми събуди.

Не разбирах нито дума, дявол да го вземе,

Отдадох на свойта простота известно време.

И ето че прокарах длан по нея, запленена от желание

и моите мисли спряха да изгарят в мълчание.

Но трябваше да тръгна без да знам,

Име, на което мислите си да отдам.

В съзнанието ми още догарят черна дантела и черни коси,

а с тях се притварят и онези прекрасни катраненотъмни очи.