Тя
689
0
0
ТЯ
В мозъчната ми кутия разтвориха криле стотици пеперуди
Нежността торнадо от емоции вътре в душата ми събуди.
Не разбирах нито дума, дявол да го вземе,
Отдадох на свойта простота известно време.
И ето че прокарах длан по нея, запленена от желание
и моите мисли спряха да изгарят в мълчание.
Но трябваше да тръгна без да знам,
Име, на което мислите си да отдам.
В съзнанието ми още догарят черна дантела и черни коси,
а с тях се притварят и онези прекрасни катраненотъмни очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Милова Всички права запазени
