anabel7 (Албена Димитрова)
179 6855
7 may 2020, 23:53

Тя... 

  Poesía » Filosófica
945 12 20

Сребристото в косите ѝ отива.

И бръчките - цената заплатена

за всеки грях, сълза или усмивка…

Защо и за кого да се променя?

 

Лудува още… Млада е душата

в телесната одежда овехтяла.

Но ангелите сякаш оглушаха!...

Не помни сватба, ни коприна бяла.

 

С два подписа от сляпата неделя,

с венчалния камбанен звън от храма,

не я приеха в райските предели.

Зарадваха се демоните само!

 

Голяма птица хванаха в капана -

от тези, полетели нависоко…

А колко лесно в лапите им падна!

Разкъсаха я с кръвожадни нокти…

 

Но оживяла в образ на вълчица,

докрай опази двете свои малки…

В прегръдката на техните ръчички

щастлива беше… Беше просто майка.

 

Сребристото в косите ѝ отива.

Отива ѝ да бъде стих и песен.

Мечтае още за любов красива!

И чака годеника си Небесен…


 

Албена Димитрова

5.5.2020.

София.

 

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, мила Латинче! Бог да те благослови, да те дари със здраве, любов и вдъхновение!
  • "Отива ѝ да бъде стих и песен.
    Мечтае още за любов красива!
    И чака годеника си Небесен…"

    Честит празник, Анабел!
  • Благодаря ви, Гавраиле и Дани! Здраве, красива любов и вдъхновение ви пожелавам!
  • Много е хубаво, Албена! Изляла си душата!
  • Както винаги чудесен стих.Поздравление!
  • Благодаря ви Наде, Светле, Силве, Доче, Елче, Младене, Иринче! Бъдете здрави, любовта и вдъхновението да са винаги с вас!
  • Животи....
    Много хубав стих!
  • Много силен стих с великолепен финал, Бени. Поздравявам те!
  • "Беше просто майка!" Докосна ме и мен този безкрайно искрен стих! поздравления, Албенче!
  • Докосваща изповед, идваща от дълбините на сърцето ти, Албена! Моето уважение!
  • "Голяма птица хванаха в капана -
    от тези, полетели нависоко…
    А колко лесно в лапите им падна!
    Разкъсаха я с кръвожадни нокти…
    Но оживяла в образ на вълчица,
    докрай опази двете свои малки…
    В прегръдката на техните ръчички
    щастлива беше… Беше просто майка."
    Великолепие! Остави ме без думи...
  • Прекрасно!!
  • Остави ме без думи...
  • Благодаря ви много, приятели! Здраве, прекрасна любов и вдъхновение ви пожелавам!
  • Много емоционален и хубав стих!
  • Насладих се на поезията ти, Бени! Разлюля сърцето ми с тази грабваща изповедност на лирическата! Браво! Такива стихове остават в читателя!🍀🌼🍀
  • О, Браво. Много емоционално! Страхотно е.
  • Хваща за гърлото този стих...Тъжно и красиво...
  • Хубав и тъжен стих! Албена...
  • Любима моя... толкова много... по-скоро нямам думи, за да ти кажа, че всеки куплет е като отделен живот... нечий, мой, твой...
Propuestas
: ??:??