Тя...
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата
в телесната одежда овехтяла.
Но ангелите сякаш оглушаха!...
Не помни сватба, ни коприна бяла.
С два подписа от сляпата неделя,
с венчалния камбанен звън от храма,
не я приеха в райските предели.
Зарадваха се демоните само!
Голяма птица хванаха в капана -
от тези, полетели нависоко…
А колко лесно в лапите им падна!
Разкъсаха я с кръвожадни нокти…
Но оживяла в образ на вълчица,
докрай опази двете свои малки…
В прегръдката на техните ръчички
щастлива беше… Беше просто майка.
Сребристото в косите ѝ отива.
Отива ѝ да бъде стих и песен.
Мечтае още за любов красива!
И чака годеника си Небесен…
Албена Димитрова
5.5.2020.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
