http://vbox7.com/play:78b52eb64b
Погледни я, поете,
неподвластна жена,
подлудява мъжете,
после тръгва... Сама!
Тя се впуска в игрите,
с тях флиртува, за да,
са по - весели дните,
кой днес прави това?
А, те виждат - очите,
всъщност две Езера,
приютили мъглите,
но пропускат - така,
малко пламъче, дето,
все проблясва, щом тя,
Тя - почти, дяволито,
се усмихне – в тоз час,
най - далече отлитат,
всички мъжки Мечти,
що привързват жените,
в сватбен пръстен, уви!
Ала пак ги привлича,
с тази кръшна снага.
Чуй, лицето, косите,
вкупом казват: Ела...
И за мен - е Момиче,
ти ще кажеш - Жена,
уж, порастват душите,
не - и нейната... Да!
Тя е ничия, знай го,
ти - поет си, пък - Тя,
май е всичко, което,
Нощем среща Мъжа...
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
Благодаря ти, че беше тук!
Септември - беше ми приятно да се срещнем!