18 ene 2011, 12:19

Тя и Морето

  Poesía » Otra
892 0 7

Едно друго море…

по мотиви от Ивайло Терзийски

 

Дали ще търси пътища обратни...

Във стъпките ú плисва се море.

Целува стъпалата непохватно

и я прегръща с мидени ръце.

                                                 

 Ухажва я, придърпва я полека

 и обещава да ú подари

 най-бялата от лунните пътеки,

 ако остане с него до зори.

 

По кожата ú мургаво потича

и  гледа я с очите на момче,

положило пред своето момиче

неподслонените си рамене.

 

И пресушава с кроткост необятна

въпросите, солени от сълзи.

Дали ще търси пътища обратни

след щедрите му ласкави вълни?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ив!
  • Чак сега открих това страхотно стихотворение, след като една много добра моя приятелка ми сподели за появата му. Извини ме, Роси, че идвам късно, но и аз като другите на страничката искам да споделя възхитата си от стойностната ти творба. Дори и вдъхновено отчасти от моето стихо, твоята творба звучи самостойно и монолитно. Красив изказ, умело вплетени метафори, хубав ритъм, звунки рими - всичко от което се състои хубавата поезия! Поздравления, Роси...От сърце. Ив
  • Благодаря ви
    Идеята ми беше, че всеки, който носи морето у себе си, го прави по един свой уникален начин.
    Е, това е моето море - деветнайсет годишно, живее в Созопол, под старото училище...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...