Тя и Морето
Едно друго море…
по мотиви от Ивайло Терзийски
Дали ще търси пътища обратни...
Във стъпките ú плисва се море.
Целува стъпалата непохватно
и я прегръща с мидени ръце.
Ухажва я, придърпва я полека
и обещава да ú подари
най-бялата от лунните пътеки,
ако остане с него до зори.
По кожата ú мургаво потича
и гледа я с очите на момче,
положило пред своето момиче
неподслонените си рамене.
И пресушава с кроткост необятна
въпросите, солени от сълзи.
Дали ще търси пътища обратни
след щедрите му ласкави вълни?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени