rozita-p (Росица)
120 1324
18.01.2011 г., 12:19 ч.

Тя и Морето 

  Поезия » Друга
733 0 7

Едно друго море…

по мотиви от Ивайло Терзийски

 

Дали ще търси пътища обратни...

Във стъпките ú плисва се море.

Целува стъпалата непохватно

и я прегръща с мидени ръце.

                                                 

 Ухажва я, придърпва я полека

 и обещава да ú подари

 най-бялата от лунните пътеки,

 ако остане с него до зори.

 

По кожата ú мургаво потича

и  гледа я с очите на момче,

положило пред своето момиче

неподслонените си рамене.

 

И пресушава с кроткост необятна

въпросите, солени от сълзи.

Дали ще търси пътища обратни

след щедрите му ласкави вълни?

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ив!
  • Чак сега открих това страхотно стихотворение, след като една много добра моя приятелка ми сподели за появата му. Извини ме, Роси, че идвам късно, но и аз като другите на страничката искам да споделя възхитата си от стойностната ти творба. Дори и вдъхновено отчасти от моето стихо, твоята творба звучи самостойно и монолитно. Красив изказ, умело вплетени метафори, хубав ритъм, звунки рими - всичко от което се състои хубавата поезия! Поздравления, Роси...От сърце. Ив
  • !!!
  • !!!
  • Благодаря ви
    Идеята ми беше, че всеки, който носи морето у себе си, го прави по един свой уникален начин.
    Е, това е моето море - деветнайсет годишно, живее в Созопол, под старото училище...
  • споделих ли, че ми хареса ех,този Барон
  • Явно тук става въпрос за някакво друго море и за нещо изречено към момчето Ивайло,което звучи много хубаво и загадъчно!Добро посвещение!
Предложения
: ??:??