FaTaL_GiRl (Дани)
19 12
24 feb 2009, 23:22

Тя и Съдбата 

  Poesía » Otra
782 0 7
- Къде ме водиш? - попита Тя.
- Към бъдещето - отговори.
- Не искам! Добре ми е така...
- Няма какво да се стори...

 

- Пусни ме! Искам свобода!
- Ти направи своя избор.
- Нима? Не го ли ти избра?
- Не пи ли ти от онзи извор?

 

- Значи щастието е, за да го вземеш?
- Нима щастлива с него ти не беше?
- И сега реши да го отнемеш?
- Сърцето ти и без това кървеше...

 

- Лъжеш! С мен се подигра!
- Престани! Не можеш да избягаш!
- А тази болка как да спра?
- Веригата сама затягаш....

 

- Добре тогава... тъй да бъде...
- Най-после ум в главата!
- Нека любовта ни да пребъде! -
каза Тя и скочи от скалата...

© Дани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 6 от мен, отново браво
  • Каква саможертва в името на любовта... 6!
  • Не обяснявай Всеки намира, това което търси, а ако не успее - негов си проблем

    Много е хубаво.
  • Всъщност идеята е, че любовта им е на друго, нефизическо ниво и тя може да продължи, въпреки физическата смърт... а скачайки от скалата, тя заявява себе си, отвоюва свободата си чрез неподчинение, противопоставя се на собствената си съдба... явно не съм успяла, щом се налага да го обяснявам...
  • Много въздействащо. Иначе как ще пребъде любовта... може би просто любимият й е загинал и скачайки от скалата, тя ще го срещне някъде другаде
  • Да, бе верно!!! Как ще пребъде??? За първи път виждам стих изцяло с пряка реч!!! Интересно!!! Поздрави
  • как точно една любов ще ... пребъде ... като някой скочи от някъде ... нема сми ... ще разбереш...

    иначе... интересен стих
Propuestas
: ??:??