24.02.2009 г., 23:22

Тя и Съдбата

Поезия » Друга

1K 0 7

- Къде ме водиш? - попита Тя.
- Към бъдещето - отговори.
- Не искам! Добре ми е така...
- Няма какво да се стори...

- Пусни ме! Искам свобода!
- Ти направи своя избор.
- Нима? Не го ли ти избра?
- Не пи ли ти от онзи извор?

- Значи щастието е, за да го вземеш?
- Нима щастлива с него ти не беше?
- И сега реши да го отнемеш?
- Сърцето ти и без това кървеше...

- Лъжеш! С мен се подигра!
- Престани! Не можеш да избягаш!
- А тази болка как да спра?
- Веригата сама затягаш....

- Добре тогава... тъй да бъде...
- Най-после ум в главата!
- Нека любовта ни да пребъде! -
каза Тя и скочи от скалата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Buny (Натали П.)

6 от мен, отново браво

2015-07-01T12:37:26+03:00
adaruna (Съби Седник)

Каква саможертва в името на любовта... 6!

2014-02-25T00:51:06+02:00
NewClearFear (Георги Димов)

Не обяснявай Всеки намира, това което търси, а ако не успее - негов си проблем

Много е хубаво.

2009-04-13T13:22:40+03:00
FaTaL_GiRl (Дани)

Всъщност идеята е, че любовта им е на друго, нефизическо ниво и тя може да продължи, въпреки физическата смърт... а скачайки от скалата, тя заявява себе си, отвоюва свободата си чрез неподчинение, противопоставя се на собствената си съдба... явно не съм успяла, щом се налага да го обяснявам...

2009-02-26T22:18:17+02:00
sandroto (Калин Станчев)

Много въздействащо. Иначе как ще пребъде любовта... може би просто любимият й е загинал и скачайки от скалата, тя ще го срещне някъде другаде

2009-02-25T10:28:29+02:00