BlueDust (Веселин В)
71 48
22 may 2007, 23:54

Тя и Той ; Марс и Венера 

  Poesía
558 0 2

                    Настана мрак,
   единствено синият безкрай и лунната пътека,
                                                   бяха видими за човека,
                     но не и за мен - аз не бях човек.
           Аз бях прашинка в пясъчен часовник -
                          мерилото за Вечност, една прашинка в синя бездна...
        И ето,
 че запени се морето,
                   бушуваха вълните,
                а след водовъртежа на хоризонта показа се Марс,
                                                    носен от морето върху една мида,
                  чакащ да бъде изгорен от пламъка на очакващата го Венера,
           от пламъка на Любовта...
         И търся моято Венера,
само тя ще ми остане, щом свърши пясъкът,
                                                щом ме прибере следващият отлив...

24.8.2006

© Веселин В Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за хубавите думи дано и теб не те отмине марс
  • И ще я намеришСигурна съмНали знаеш,че бисерът в мидата преди е бил песъчинка.Когато откриеш ЖЕНАТА,подари й себе си вече като бисерТова ще емагияПоздрави за страхотния стих
Propuestas
: ??:??