Тя и Той ; Марс и Венера
Настана мрак,
единствено синият безкрай и лунната пътека,
бяха видими за човека,
но не и за мен - аз не бях човек.
Аз бях прашинка в пясъчен часовник -
мерилото за Вечност, една прашинка в синя бездна...
И ето,
че запени се морето,
бушуваха вълните,
а след водовъртежа на хоризонта показа се Марс,
носен от морето върху една мида,
чакащ да бъде изгорен от пламъка на очакващата го Венера,
от пламъка на Любовта...
И търся моято Венера,
само тя ще ми остане, щом свърши пясъкът,
щом ме прибере следващият отлив...
24.8.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
дано и теб не те отмине марс 
Сигурна съм