Тя и Той ; Марс и Венера
Настана мрак,
единствено синият безкрай и лунната пътека,
бяха видими за човека,
но не и за мен - аз не бях човек.
Аз бях прашинка в пясъчен часовник -
мерилото за Вечност, една прашинка в синя бездна...
И ето,
че запени се морето,
бушуваха вълните,
а след водовъртежа на хоризонта показа се Марс,
носен от морето върху една мида,
чакащ да бъде изгорен от пламъка на очакващата го Венера,
от пламъка на Любовта...
И търся моято Венера,
само тя ще ми остане, щом свърши пясъкът,
щом ме прибере следващият отлив...
24.8.2006
дано и теб не те отмине марс 
Сигурна съм