Тя и Той ; Марс и Венера

May 22, 2007, 11:54 PM

Poetry

574 0 2

                    Настана мрак,
   единствено синият безкрай и лунната пътека,
                                                   бяха видими за човека,
                     но не и за мен - аз не бях човек.
           Аз бях прашинка в пясъчен часовник -
                          мерилото за Вечност, една прашинка в синя бездна...
        И ето,
че запени се морето,
                   бушуваха вълните,
                а след водовъртежа на хоризонта показа се Марс,
                                                    носен от морето върху една мида,
                  чакащ да бъде изгорен от пламъка на очакващата го Венера,
           от пламъка на Любовта...
         И търся моято Венера,
само тя ще ми остане, щом свърши пясъкът,
                                                щом ме прибере следващият отлив...

24.8.2006

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

BlueDust (Веселин В)

2007-05-23T20:09:03+03:00

Благодаря ти за хубавите думи дано и теб не те отмине марс
пантера (Галя)

2007-05-23T12:42:15+03:00

И ще я намеришСигурна съмНали знаеш,че бисерът в мидата преди е бил песъчинка.Когато откриеш ЖЕНАТА,подари й себе си вече като бисерТова ще емагияПоздрави за страхотния стих