22 мая 2007 г., 23:54

Тя и Той ; Марс и Венера

Поэзия

769 0 2

                    Настана мрак,
   единствено синият безкрай и лунната пътека,
                                                   бяха видими за човека,
                     но не и за мен - аз не бях човек.
           Аз бях прашинка в пясъчен часовник -
                          мерилото за Вечност, една прашинка в синя бездна...
        И ето,
че запени се морето,
                   бушуваха вълните,
                а след водовъртежа на хоризонта показа се Марс,
                                                    носен от морето върху една мида,
                  чакащ да бъде изгорен от пламъка на очакващата го Венера,
           от пламъка на Любовта...
         И търся моято Венера,
само тя ще ми остане, щом свърши пясъкът,
                                                щом ме прибере следващият отлив...

24.8.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

BlueDust (V)

Благодаря ти за хубавите думи дано и теб не те отмине марс

2007-05-23T20:09:03+03:00
пантера (Галя)

И ще я намеришСигурна съмНали знаеш,че бисерът в мидата преди е бил песъчинка.Когато откриеш ЖЕНАТА,подари й себе си вече като бисерТова ще емагияПоздрави за страхотния стих

2007-05-23T12:42:15+03:00