Тя иска да плаче...
Тя е тъжна и иска да плаче,
да оглозга тъгата до кост-
да я сдъвче, изплюе и влачи.
Тя е в себе си малка и грозна
и усмивките чупи на две,
тя сама, сам-сама се яде.
Тя е вълк, но скимти под тревога
щом оплези надолу език
и когато погледне към Бога
всеки стон се изнизва във вик.
Тя се моли и иска да плаче
да изплаче по женски света.
И когато разсъмне се здрача
нека бъде пак твоя жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
