Тя е тъжна и иска да плаче,
да оглозга тъгата до кост-
да я сдъвче, изплюе и влачи.
Тя е в себе си малка и грозна
и усмивките чупи на две,
тя сама, сам-сама се яде.
Тя е вълк, но скимти под тревога
щом оплези надолу език
и когато погледне към Бога
всеки стон се изнизва във вик.
Тя се моли и иска да плаче
да изплаче по женски света. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up