mimi75 (Мариела)
29

17 feb 2009, 15:04

Тя, изкуствената светлина!

Poesía » Civil

907 0 3

Танцувахме двама с теб, под лъчите на луната!

Прекрасна и нежна беше тя!

Но спря да свети и дойде денят!

Градът отново заблестя с изкуствената светлина!

Грозна и ужасна беше тя!

Тъй коварна, но всички я искаха!

Отдръпна се от мене ти и аз останах сама!

Сега се лутам из изкуствената светлина на града!

А ти си с нея и има те тя!

Изкуствената светлина искаше да е красива!

Примами те! И успя!

Сега луната, само тя ме вижда, когато съм щастлива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

димитрова (Лилия Нейкова)

Мило Миме,интересен стих! Мъчно ми е ,че деиствителността влияе така на деца като тебе.Когато,станеш на моите години и животът вече си отива,тогава започваш да го цениш,дори когато негативното преобладава.

2009-02-18T08:00:22+02:00
viliana_popova (something else)

Интересен стих!

2009-02-17T17:07:01+02:00
otkroven4o (Венчо )

Да се чудиш как успя! Тази отвратителна изкуствена светлина!
Но важно е, че ти си щастлива на естествена лунна светлина!

2009-02-17T15:20:37+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0