mimi75 (Мариела)
29 82
17 feb 2009, 15:04

Тя, изкуствената светлина! 

  Poesía » Civil
637 0 3

Тя, изкуствената светлина!

Танцувахме двама с теб, под  лъчите на луната!

Прекрасна и нежна беше тя!

Но спря да свети и дойде денят!

Градът отново заблестя с изкуствената светлина!

 

Грозна и ужасна беше тя!

Тъй коварна, но всички я искаха!

Отдръпна се от мене ти и аз останах сама!

Сега се лутам из изкуствената светлина на града!

 

А ти си с нея и има те тя!

Изкуствената светлина искаше да е красива!

Примами те! И успя!

Сега луната, само тя ме вижда, когато съм щастлива!

© Мариела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мило Миме,интересен стих! Мъчно ми е ,че деиствителността влияе така на деца като тебе.Когато,станеш на моите години и животът вече си отива,тогава започваш да го цениш,дори когато негативното преобладава.
  • Интересен стих!
  • Да се чудиш как успя! Тази отвратителна изкуствена светлина!
    Но важно е, че ти си щастлива на естествена лунна светлина!
Propuestas
: ??:??