17.02.2009 г., 15:04

Тя, изкуствената светлина!

901 0 3

Тя, изкуствената светлина!

Танцувахме двама с теб, под  лъчите на луната!

Прекрасна и нежна беше тя!

Но спря да свети и дойде денят!

Градът отново заблестя с изкуствената светлина!

 

Грозна и ужасна беше тя!

Тъй коварна, но всички я искаха!

Отдръпна се от мене ти и аз останах сама!

Сега се лутам из изкуствената светлина на града!

 

А ти си с нея и има те тя!

Изкуствената светлина искаше да е красива!

Примами те! И успя!

Сега луната, само тя ме вижда, когато съм щастлива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило Миме,интересен стих! Мъчно ми е ,че деиствителността влияе така на деца като тебе.Когато,станеш на моите години и животът вече си отива,тогава започваш да го цениш,дори когато негативното преобладава.
  • Интересен стих!
  • Да се чудиш как успя! Тази отвратителна изкуствена светлина!
    Но важно е, че ти си щастлива на естествена лунна светлина!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...