Тя, изкуствената светлина!

mimi75 (Мариела)
29 82

17.02.2009 г., 15:04 ч.

Поезия » Гражданска

635 0 3

Танцувахме двама с теб, под лъчите на луната!

Прекрасна и нежна беше тя!

Но спря да свети и дойде денят!

Градът отново заблестя с изкуствената светлина!

Грозна и ужасна беше тя!

Тъй коварна, но всички я искаха!

Отдръпна се от мене ти и аз останах сама!

Сега се лутам из изкуствената светлина на града!

А ти си с нея и има те тя!

Изкуствената светлина искаше да е красива!

Примами те! И успя!

Сега луната, само тя ме вижда, когато съм щастлива!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

димитрова (Лилия Нейкова)

2009-02-18T08:00:22+02:00

Мило Миме,интересен стих! Мъчно ми е ,че деиствителността влияе така на деца като тебе.Когато,станеш на моите години и животът вече си отива,тогава започваш да го цениш,дори когато негативното преобладава.
viliana_popova (something else)

2009-02-17T17:07:01+02:00

Интересен стих!
otkroven4o (Венчо )

2009-02-17T15:20:37+02:00

Да се чудиш как успя! Тази отвратителна изкуствена светлина!
Но важно е, че ти си щастлива на естествена лунна светлина!