Feb 17, 2009, 3:04 PM

Тя, изкуствената светлина! 

  Poetry » Civilian
579 0 3

Тя, изкуствената светлина!

Танцувахме двама с теб, под  лъчите на луната!

Прекрасна и нежна беше тя!

Но спря да свети и дойде денят!

Градът отново заблестя с изкуствената светлина!

 

Грозна и ужасна беше тя!

Тъй коварна, но всички я искаха!

Отдръпна се от мене ти и аз останах сама!

Сега се лутам из изкуствената светлина на града!

 

А ти си с нея и има те тя!

Изкуствената светлина искаше да е красива!

Примами те! И успя!

Сега луната, само тя ме вижда, когато съм щастлива!

© Мариела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мило Миме,интересен стих! Мъчно ми е ,че деиствителността влияе така на деца като тебе.Когато,станеш на моите години и животът вече си отива,тогава започваш да го цениш,дори когато негативното преобладава.
  • Интересен стих!
  • Да се чудиш как успя! Тази отвратителна изкуствена светлина!
    Но важно е, че ти си щастлива на естествена лунна светлина!
Random works
: ??:??