Тя, изкуствената светлина!
Танцувахме двама с теб, под лъчите на луната!
Прекрасна и нежна беше тя!
Но спря да свети и дойде денят!
Градът отново заблестя с изкуствената светлина!
Грозна и ужасна беше тя!
Тъй коварна, но всички я искаха!
Отдръпна се от мене ти и аз останах сама!
Сега се лутам из изкуствената светлина на града!
А ти си с нея и има те тя!
Изкуствената светлина искаше да е красива!
Примами те! И успя!
Сега луната, само тя ме вижда, когато съм щастлива!
© Мариела All rights reserved.