Тя, любовта ми, знай, е непослушна...
Тя, любовта ми, знай, е непослушна,
когато от сърцето си жадувам.
С разцъфваща реалност ще те гушна
и нежният ти чар ще нацелувам.
Когато от сърцето си жадувам
не мога в тайна обичта да скрия.
Обърнал взор от теб да се преструвам
на безразличен - не, не съм от тия.
Не мога в тайна обичта да скрия
за нищо на света, не бих избягал
от радостта и тихо да се свия
сред блянове, жив огън недочакал.
За нищо на света не бих избягал
във пустошта далечна и бездушна,
че с откровеност нея съм облякъл -
тя, любовта ми, знай, е непослушна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
